АНАЛИЗ

Рано или късно един въпрос започва да гризе всеки българин, изправен пред щанд с домати в някой супермаркет:

“Защо доматите не са от България?”

В търсене на път към отговор се обръщаме към голямата база данни на Евростат – съкровищница от малки и големи данни за Европейския Съюз (и по подразбиране за нашата родина България).

Важно е да се отбележи, че в Евростат има окуражаващо голям набор от детайлни данни за България, които са трудно или изобщо недостъпни на страниците на българските институции, които ги събират.

Един допълнителен въпрос, който ни гложди, е, че огромна част от Еврофондовете са насочени именно към земеделските райони и производители с цел да развият земеделския ни бизнес и да създадат повече работни места, да подкрепят местната икономика и други благини.

Затова решаваме да обединим двата въпроса и да съпоставим статистиката за производство на домати с графика на субсидиите. Тъй като доматите не са субсидирани целево, взимаме фондовете, които са насочени не към определен земеделски продукт, а към всички производители, обработващи земя.

tomato vs subsidy

Хммм.

Тази графика определено не е това, което очаквахме. С влизането си в Европейския Съюз, българските земеделци получават не само стотици милиони евро субсидии, а и достъп до огромния европейски пазар на хора, ценящи добрата храна. Но вместо това да е причина за рязко нарастване в производството на домати, вече през 2008г. виждаме намаляване в пъти.

Нека да погледнем цялостната картина на търговията със зеленчуци в ЕС. Може би там се крие ключът от тази мистерия.

produce veg EU

Това е графика на производството на ферми, специализирани в отглеждането на зеленчуци и хортикултури. В европейски мащаб се забелязва цикличност, но и ясна тенденция на увеличаване, въпреки очевидния ефект на финансовата криза през 2009г. При съседните ни големи земеделски производители, Румъния и Гърция, има моменти на възход и на спад, вероятно повлияни и от кризата, но все пак спрямо 2005г. имаме задържане на нивото на производство в относително тесен диапазон. Остават двете крайности – България и Полша – движещи се в очевидно противоположни посоки. От 2005г. насам производството в България е паднало почти 5 пъти.

Явно не става въпрос за европейско явление, а за нещо специфично за нашата страна.

Да погледнем сега към зърнопроизводителите, може би те ще могат да ни кажат нещо повече за случващото се с нашето земеделие.

produce cereals EU

Тук картината е далеч по-оптимистична. Фермите, специализиращи се в отглеждането на зърнени култури, движат нагоре и не се обръщат назад. От влизането на България в ЕС, те са удвоили стойността на производстовото си и се придържат дори над средния растеж за 28-те членки. Румъния като че ли показва по-високи проценти на растеж, но и по-големи колебания от година на година.

Какво означава това за българското земеделие? Нека погледнем общата стойност на производството.

agg output EU

Не е зле, като че ли. България следва тренда на Европейския Съюз, че дори и на земеделския лидер Полша (ако не в проценти, то поне по форма на графиката).

А каква е ролята на евросубсидията в този успех?

subsidy EU

Виждаме, че за новите страни членки Румъния, Полша и България субсидиите на обработваема площ са много основен двигател. В случая на България практически целият растеж в стойността на общата земеделска продукция отговаря на увеличението в субсидиите – приблизително 1 млрд. евро увеличение в субсидията съответства с 1 млрд. евро увеличение с производството. В Полша, например, размерът на субсидията отговаря само на 50% от растежа.

Но да се върнем на изначалния въпрос. Защо българските домати намаляват? Поглеждаме към другия тип субсидии – тези за специфични продукти. Както вече знаем, за съжаление, субсидии за домати няма, но има за някои други култури и земеделски изделия.

prod subsidy

Интересното тук е, че докато все пак има субсидии, които отиват за подкрепа на специфични земеделски продукти, те са в пъти по-малки от общата субсидия. И като че ли най-поддържаният сектор е тютюнопроизводството – сектор със съмнителна перспектива за растеж предвид здравословните си показатели, докато плодовете получават суми, близки до закръгляне до нула.

Какво тогава е взаимотношението между развитията в българския земеделски сектор и така желаната от нас евросубсидия?

prod and subsidy

Интересно е, най-малкото. Корелацията между зърнопроизводството и субсидията е толкова добра (0.9), че човек спокойно би казал, че са много тясно свързани. Същевременно, виждаме доматите и плодовете в нетривиална негативна корелация със субсидията и донякъде позитивна корелация едни с други.

Какво се случва?

Явно присъствието на субсидията оказва положително влияние върху един сектор. Много трудно би могло да се оспорват данните. Същевременно се вижда, че в България производството на зеленчуци (и домати) е в спад, необоснован от развитието на европейския пазар. Дали това няма общо със същатата тази негативно корелирана субсидия?

Нека останем позитивни за момент. Повече производство за зърнопроизводителите би трябвало да означава все пак развитие на икономиката, повече работни места. Поглеждаме към най-големите и най-успешните български земеделци, едрите зърнопроизводители.

labor EU

Наистина! Тези ферми са работодатели от европейски мащаб. Количеството създадени работни места от тях в България се сравнява с това в далеч по-големи държави като Испания и Великобритания.

Сега нека погледнем към стойността на производството им – важния показател, който представлява реалния принос към икономиката на страната.

large grain farms EU

Доста по-ниско ниво от очакваното на база работна ръка. Явно или добивът или производителността на българските работници (или и двете) са доста под европейското ниво. Това се потвърждава и от нашия инструмент, където можем да видим средната заетост във ферма от този размер, която е 7.2 човекогодини за България, и 2.6 средно за Европа.

Но все пак. Нали хората имат работа.

Да разгледаме развитието във времето на количеството работа, извършвано в специализираните български стопанства.

labor BG

Зърнените ферми очаквано показват растеж (основно дължим на големите ферми, както видяхме по-горе), докато общата тенденция е негативна.

Както знаем, най-големите по площ ферми в България са зърнопроизводители, съответно получаващи съществена субсидия на декар. Получаваме Параграф 22: зърнопроизводителните ферми се окрупняват, за да увеличават субсидията си. Това прогресивно намаля достъпната за другите сектори земеделие и животновъдство земя. Зърнопроизводството също така изисква много по-малко работна ръка на единица площ, оставяйки хората, преди работили на други ферми, в търсене на нова работа или нова държава. Но това може би е въпрос за друг хакатон.

Най-шокиращото се вижда в горния централен панел – общото количество работа в сектор земеделие, измерено в човеко-години (AWU), е паднало рязко от влизането на България в Евпопейския Съюз. От над 600 хиляди през 2005 до под 300 хиляди през 2013. Това е еднозначна статистика.

prod output BG

Производството на земеделски изделия в специализираните ферми показва също много тревожна ситуация. Докато зърненото производство показва ясна тенденция на нарастване, всички други сектори са в стагнация или продължаващ спад от вече много ниски нива.

veg output balkan

За сравнение, поглеждаме към съседните държави. Производството на зеленчуци в Гърция (страна с по-неблагоприятен климат и по-малко земеделска територия от България) е в пъти по-високо, независимо от финансовата криза. Сещаме се и за големия брой българи, работещи по фермите там.

veg land use balkan

Поглед към алокацията на земя в Гърция потвърждава директно информацията от предишната графика. Гърците засаждат в пъти повече зеленчуци, а и производителността им е много по-висока. Посоката на кривата на България е ясна.

fruit output balkan

При плодовете нещата са още по-отчайващи. Гърция тук е доминантен производител и дори Румъния прави сериозни крачки.

grain land use balkan

Нека се върнем към зърнопроизводителите и потърсим някаква индикация за бъдещето. Данните за земеделската земя, която се използва за зърнопроизводство, е добро място за пророкуване. Отново правим сравнението с Гърция и Румъния. Гърция очевидно няма подходящ климат, а още по-малко интерес към нискодобивните зърнени култури. Румъния за сметка на това следва подобна на България траектория, вероятно също примамена от миризмата на евросубсидии. Нека не забравяме и, че Румъния е държава с различни размери и вероятно по-благоприятен климат за зърнодобив от този в България.

Накрая, виждайки, че българските домати явно все по-често няма да са български и че българските земеделци все по-малко ще могат да си намират работа в България, ни се иска да приключим на по-ведра нотка. Може би, субсидиите способстват за развитието на българска преработвателна промишленост? Все пак целият свят знае за българското сирене и за българския бациликус.

process agg EU

Ммммм… не.

Как могат да се променят нещата към по-добро насред тази обезкуражаваща картина? Първата стъпка към решаване на всеки проблем е да разберем и признаем, че проблем изобщо има. Благодарение на Евростат, и на хората от българския портал за отворени данни, имаме достъп до много от информацията, която ни е необходима да разберем процесите и силите, които движат нашата икономика, които оформят утрешната реалност. Жизнено важно е всички да се ровим в достъпните данни и да изискваме и да измисляме начини да добием недостъпните. Това трябва да е главен приоритет и на граждани, и на журналисти, и на програмисти. В администрацията трябва да има все повече хора, които считат за дълг и гордост не да прикриват некадърността на началниците си, а в началото на деня да бързат да отидат на работа, обсебени от въпроса как данните могат да им помогнат да вземат най-умните и успешни решения за България.

Надяваме се, че този ден ще дойде рано или късно… дори в Министерство на Земеделието.